Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2006 02:00 - emo's last erection
Автор: corcoran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 977 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         Представих си я в ресторанта, където допреди четвърт час довършвахме крехките филенца. Тя лакомо се облизваше, сякаш за да заличи неприятното впечатление, което острите й зъбки оставяха, докато изскачаха иззад силно начервените устни, за да се впият в поредната сочна хапка.

         Не беше точно така.

         Видях я да се отправя към дамската тоалетна, с чантичка под ръка, неволно полюшваща задник, не специално заради мен, просто по навик, защото така грациозно пристъпя всяка уважаваща себе си модерна мацка, която отива на посещение в „едното място”.

         Всъщност тя ме гледаше в очите през цялата вечер. Когато се опитвах да отклоня погледа си и глупаво се пулех в спускащия се навън здрач и хората, тичащи след последния автобус, усещах как очите й следват всяка извивка на шията ми и ми ставаше неудобно и някак гузно, подсъзнателно разбирах, че по някакъв начин предавам нея самата и бързо извръщах глава към красивите й мигли, към съвършеното бяло под клепачите й, към малкото носле...

         Видях я да сменя превръзката си в тоалетната, после дори не изми ръцете си.

         Беше толкова чиста, че когато се осмелявах да я докосвам, го правех някак сковано, сякаш, ако задържа по-дълго време дланите й в своите, ще ги изтрия напълно и тогава върху масата, освен употребените прибори, мазната солница, празното олио и оцетът, който винаги е пълен до гърлото, защото кой по дяволите слага оцет днес, ще лежат самотните ми ръце, а нейните, от китките, та чак до върховете на пръстите, без никакъв лак, ще липсват.

 

         Свърших.

         Тя лежеше под мен и смутено мълчеше. Как бих могъл да й обясня, че никога не успях да привикна към секса с превъзходни жени, а тя бе повече от това.

         - Много си бърз. – промълви.

         Опитах се да доловя насмешка, или безразличие, или упрек, или каквото и да било, но сърцето ми разпращаше кръвта в ушите ми на талази и гласът й прозвуча като през противогаз.

         Беше ми изключително приятно да лежа в нея, но коленет й се свиха и аз се отдръпнах. Презервативът следваше гънките на смаляващия се пенис. Гледах го как изчезва, а спермата беше поне двеста милилитра.

         Как да й съобщя, че това е доказателство за преклонението ми към нея?

 

         Веднага дойде визията на младежа, навел се над главата на спретнатия доктор, въоръжил се с огромна лупа в дясната си ръка и топло призоваващ ме:

         - Отвори каналчето. Още малко...

         Потях се обилно, пръстите ми трепереха, а онази лупа сякаш ме пробождаше в сърцето.

         Толкова ли ми е малък, докторе?

 

         Винаги се появява, когато всичко е свършило. Поне веднъж да не се изложа... Обаче нямам грешка.

         И какво съм виновен, че момичето е толкова красиво? И си прекарваме чудесно?

         По дяволите, трябваше поне да е леко настинала, да подсмърча, или да кихне в лицето ми... тогава можеше да се захвана за нещо...

         Какво се залъгвам.

         Дори да се изплюе в лицето ми, най-много да се изпразня още преди да съм стигнал до бельото й.

 

         Предлагам й чаша каквото и да е, но тя не е в настроение. Сервирах й бърза закуска за трети път тая седмица. Чувам, че някои пичове се научават с времето. Чудя се колко пъти трябва да бъда с нея, за да съумея да се контролирам по-успешно. Дали трябва да ми омръзне? Или всички красиви, умни и достатъчно глупави, че да легнат с мен жени не знаят как да ме накарат да съблека заещкия костюм в леглото?

         Влиза в банята. Знае прекрасно къде е, защото за трети път сме вкъщи. Първият път, когато събрах смелост да я поканя, просто седяхме и се гледахме, после говорихме, тя ме целуна, аз ръсех смешки, винаги така правя, когато съм най-нервен, после и аз я целунах, но с това се изчерпа запасът ми от смелост за вечерта. Опитах се да я напия, но май напих само себе си, защото помня слабо как я изпратих до тях, а на връщане пиках върху една улична лампа.

         Чувам шума от течащата вода, представям си тялото й, обливано от струите... Клише, но от клишета най се възбуждам.

         Седя си в леглото, съзерцавам кривите си космати крака и омърлушеният пикльо надига глава.

         Обръщам глава към нощното шкафче. Върху романа на Чандлър се мъдри кутията „Life styles”. Зная, че вътре има още един, но в момента дори не подозирам, че точно този презерватив никога никой няма да нахлузи.

         Изхабената гума от комплекта захвърлих в кошчето в ъгъла. Много е идиотско да имаш кошче с педал в стаята, която наричаш спалня, но когато служи и за хол няма друг начин. И все пак мислех, че такива кошчета чинно мързелуват само в кухните на цивилизованите домакинства. Е, моето без друго не претендира за фотосесия в „Наш дом”.

         Ако трябва да съм честен, сложих го там, за да хвърлям пепелника, счупените клечки за уши и памуците. Понякога, когато остана съвсем без работа и ми стане толкова тъпо, че не ми е дори до порно канала, го замерям с хартиени топчета. Рядко улучвам. Такъв съм си аз. Въпреки кривите крака, не мога да яздя и не стрелям точно. Олд шетърхенд би се гордял с мен. Ще се изплюе през зъби и тютюневата му слюнка ще се разлее по маратонките ми. Всъщност той пушеше ли? Освен лулата на мира, разбира се...

         Колко е разликата между използвания презерватив и неразпечатания, който кротко се гуши в картонената кутийка? В последния случай три минути. Чувства ли се горд сега от позицията си на лежащ на дъното в тъмницата на боклука, в очакване да го изхвърля в голямата кофа на балкона? Да се питам, дали се хвали и пъчи със скоростното чукане е смешно, защото нито счупеният молив, нито празният флакон „STR8” биха разбрали откъде черпи сила самочувствието му в този момент.

         Замислих се, дали да не си го прибера и консервирав, примерно в буркан, за да ме топли в дните, когато Ива ще бъде далеч от мен и някой друг ще доказва върху крехкото й тяло колко по-добър любовник е от мен.

         Лежи си значи пичът в кошчето и си мисли – аз съм велик, аз съм избран, мен нахлузи, с мен потърсихме душата на онази красива госпожица, е, вярно, не я търсихме много дълго, но поне беше удоволствие, после, като установихме, че душата й не е там, отказахме се от търсенето и един чифт гладки колене избутаха оня нещастник с кривата пишка и аз се оказах вече ненужен пазител на десетки, или може би стотици, ама какво разбирам аз от тия глепости, сперматозоидчета, потенциални идиотчета, като този, който ме връзва на възел, защото така е гледал в някоя френска еротика от края на девдесетте и ме запраща на дъното на океана, сред тези мъртви предмети, единият ухае, другият някога е бил прочут писател, но сега е скършен и мъртъв, ако ме докосне с дървеното си тяло, би могъл да ме пробие и тогава, гледай майтап, малите калпазани ще се разпръснат наоколо и няма да имат събиране и никой няма дори да подозира, защото ухаещият предмет ще заглуши мириса на похот, повея на секс, който идва с мен и се съдържа в мен, ех да имаше с кого да споделя какво маце чуках...

         Водата в банята секва. Ерекцията ми няма да уплаши опитна седмокласничка, но е всичко, което имам.

         Опитвам се да се погледна отстрани. Кльощав гол мъж, небръснат от седмица, или две, с мътни от безсъние и празен живот очи, с надървена пишка и огромна, зачервена главичка, която плаче за своя костюм, защото публиката го вика на бис.

         Представлението свърши. Залата е празна. И вратите са заключени. Не може да се излезе, нито да се влезе.

         Старата игра – вътре-вън не върви тази нощ. Някой е объркал театъра, или таксиджията ми е направил номер, като ме е закарал на грешен адрес.

         - Я се разкарай.

         Преминава гола, като видение, загърнала се е в кърпата ми за лице, защото само тя виси в банята. Гърдите й са голи и свенливо се поклащат, разхождани от чупливите тънички крака.

         Не осъзнавам дори, как ерекцията ми спада, защото това, което виждам пред мен не е увод към воайорски наръчник, а жената, която прекосява стаята, за да вдигне дрехите си от креслото срещу телевизора, не е просто саксия, в която ми се иска да посадя семената си.

         Картината се размива, стаята се разпада, три след полунощ е, но стотици фарове на коли осветяват стаята. Невидими сенки пълзят по стените, пресягат се към тялото на Ива. Тя се навежда и обува дънките. Дори не поглежда към мен. Вкочаненият ми наново пенис не я интересува. Не я виня. Всеки получава толкова шансове, колкото може да пропилее. Винаги ми трябва още един.

         Би трябвало да си мисля какво би било да се плъзне сега към мен и да ми направи свирка. Обаче мисля единствено за това колко добре й стоят обикновените дънки.

         Топките ме болят да я имам, но тя не е от този свят и никога не е била. Аз съм този, който е имал сношение с призрак, или същество от митологията, или...

         - Не е нужно да ме изпращаш.

         Връщам се в тялото си. За миг долавям беглия поглед, който мята към доказателството, че я намирам зашеметяваща. Виждам ли в очите й задоволство? Онова жалко женско удовлетворение от факта, че мъжът до нея още я намира за достатъчно секси, че да му стане. Нищо подобно. Погледът на бухал, обкрачил сух клон в девствена гора, би ми разкрил повече.

         Съзнавам, че представлявам жалка гледка като си лежа така гол и възбуден в неприветливото вече легло, докато тя излиза от стаята, излиза от апартамента и живота ми, взима асансьора, спира такси, качва се по стълбите до апратамента на майка и, която я чака будна, защото няма какво друго да прави, след като никой вече не иска да й се качи.

         Ставам и заключвам след нея. Поглеждам през шпионката за всеки случай. Сякаш наистина вярвам, че Ива може да се е скрила в тъмното. Светвам лампата на стълбищната площадка с бутона до слушалката на домофона. Навън е празно като хладилник на мъртвец. Глухата баба отляво спи отдавна, за да се събуди навреме за сериала от седем, който е повторение на епизода от предишния ден в шест вечерта. Младото семейство отсреща също спи. И как да не спи, като и двамата бачкат – той е някакъв в електрото, а тя е секретарка на импотентен шишко в частна медия. Веднъж разказа как една сутрин шефът се явил целият зачервен и я извикал в кабинета си. Когато влязла при него от дебелакът лъхало на пот и похот, а по бузите му се стичали вадички пот. По бузите на лицето му. Защото тези на задника му си останали застопорени под стотината килограма сланина на задника му, въпреки първоначалните впечатления на секретарката му.

„Искам да ми духаш”.

Така го изплюл, сякаш и възлага да напише писмо до оня малоумник, дето не си е платил за рекламата в прайм-тайма през уикенда. Тя пък, милата, изобщо не се шашнала, защото като всяка модерна мацка има за себе си високо мнение и е твърде самокритична, за да не забележи, че не всеки мъж се обръща след нея на улицата. Очаквала го, един вид, така каза. Рано, или късно. Тогава разбрах, че въпросната ми съседка и новоизлюпена половинка на порядъчно пияния съпруг, който се хилеше глуповато в креслото насреща ми, се има за особено привлекателна и безкрайно неустоима, до такава степен, че всеки мъж, в радиус от седем пъти наложени по дължина краката й (наистина има страхотни крака, това признавам) няма как да не пожелае да я изчука ей сега, мигновено, но доброто възпитание спира някои от тях да си поискат, а нерешителността и глупостта пречат на други да пробват късмета си с нея.

Явно мъжът й нямаше нищо против излянията на цапнатата в устата Кристина, защото си наля още Смирноф и едва не се удави, докато се опитваше да кима поощрително и да преглъща едновременно.

Отхапах от каквото имах в чинията си, а Криси довърши разказа си и мен, като каза, че достатъчно дълго била стояла безработна, близо три години, след като я съкратили от печатницата, и не искала отново да виси по цял ден вкъщи и да чака мъжа си да се прибере, за да му се хвърли на врата, като хлапе, което не може да се нарадва на завърналия се от дълга командировка в чужбина татко, който несъмнено носи в джоба си подарък за послушната и любима дъщеря, се изрази тя.

Като нашийник, бих предположил аз.

Затова се приближила към бюрото на обилно топящия се шишко и му съобщила с глас, който едва ли бил нейния.

- Искам сто лева отгоре. И още десет дни отпуск годишно.

Дебелият, отчаян, презиращ сам себе си мъж пръхтял насреща й. Изглеждало, че плаче, защото и сълзите са солени и лепнат, но Криси подозира, че е била потта, която се стичала от оплешивяващото му теме.

- И няма да се занимавам с Иван и Мариела. Да си намерят кой да им върши черната работа.

Лоената топка кимнала. По ризата й вече били избили петна, в които се давели винарки.

Кристина заобиколила масивнтоо бюро и клекнала пред въртящия се стол на безсрамния си началник. Той се бил вцепенил, но това вцепенение определено не важало за всичките му крайници. Когато разкопчала ципа на черния му панталон и бръкнала, очаквала да намери в дланта си нещо далеч по-внушително от пребитата стоножка, която се плъзнала между пръстите й. Кристина се опитала да направи необходимото, за да превърне жабата в принц, или поне да добие усещане, че мастурбира мъжки полов орган, но все повече се убеждавала, че има работ с евнух, комуто са отрязали мъжествеността, заедно с дръжката, но са забравили да ампутират тестисите, които не спирали заядливо да надзъртат от двете страни на непонятната пустота. Кристина се навела и налапала нещо, което по думите й, които особено развеселиха съпруга й, напомняло на копче, но преди да разбере как работи, шишкото се отдръпнал, заедно с летящия си въртящ се стол, така че Кристина залитнала и едва не се намерила по очи на земята. Никой от тях не продумал повече в този ден, поне помежду си, шефът натъпкал остатъците от хилавата си ерекция в панталона и опръскал с потта си няколко сообено важни документа, които имали неблагоразумието да се мотаят върху бюрото по това време. Криси излязла и си отишла вкъщи. Не й пукало, дали ще бъде уволнена, или ще получи каквото поискала – все пак не била спазила своята част от уговорката. Но как да духаш на импотент? Вечерта ми разкатаха фамилията. Трябваше да надувам Тату, за да заглуша бурния им любовен живот. Те по принцип са особено шумнички, но тоя път някой на някого еба майката.

Получила каквото поискала. А шишкото досега не я е докосвал. Когато говори, не гледа към нея, а извръща лице към ъгъла, сякаш се самонаказва. На Криси й прави кеф. Съпругът й се поля с портокалов сок, докато се смееше на гримасите й, когато имитираше разтопения, кравешки поглед на бракувания любовник.

Аз пък оттогава избягвам да ги каня на по чашка. Току виж ми разправили как пускат обяви по интернет, за да търсят разюздана семейна двойка за смяна на половинките.

Светлината навън изгасна. Върнах се в стаята. Отвясъкде миришеше на Ива. Аз вонях на гузна пот. Избърсах се с ризата, с която бях прекарал вечерта в театъра и ресторанта, с която бях сготвил спагетите и соса с кайма и я захвърлих в банята. Беше ми горещо, но не исках да пусна аромата на Ива да я последва.

Хвърлих поглед към последния презерватив на нощното шкафче.

Извадих го и го подържах в длан. После нещо ми щукна и се разрових за портфейла си. Намерих го под стола с дънките ми. Открих едно незаето отделение, или по-точно беше заето с няколко визитки и карта за видеотеката, то ги изхвърлих и сложих на тяхно място последния презерватив. Последния мохикан. Поледния спомен за Ива.

Чух кикот. Идваше откъм кошчето.

Разбрах, че е време да изхвърля боклука.



Тагове:   last,


Гласувай:
0



Следващ постинг

1. idiot - добре дошъл
04.05.2006 10:48
спечели си читател
цитирай
2. анонимен - интересно
08.05.2006 15:47
Хареса ми. Продължавай да пишеш.
цитирай
3. drill - za jenite i prezervativite
11.05.2006 10:39
надникни и в женско портмоне - може би и там ще намериш гума - обаче секънд член.
Нали и ние понякога крием интимни и сантиментални спомени за стари връзки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: corcoran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 30349
Постинги: 17
Коментари: 23
Гласове: 32
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031